Хижа Узана е разположена на височина 1240 метра в едноименната област, Узана, на билото на Стара планина. Местността Узана се намира в габровския Балкан и е достъпна по асфалтов път от Габрово. Разстоянието е 25 километра. Хижата е отворена през цялата година и предлага възможности за разходка и планински туризъм, а през зимата – и за ски. Хижа Узана представлява солидна триетажна сграда с просторна трапезария, фоайе, и широка веранда. Разполага с 11 спални помещения и две тавански стаички с общ капацитет около 80 места. Стаите са с по 2, 3, 4 и повече легла. През зимата част от тях се отопляват на твърдо гориво, което осигурява уют.През 2009-2010 година бе извършен ремонт на всички стаи в хижата. Бяха монтирани нови легла с матраци, стаите са боядисани и освежени. Тоалетни и бани има в приземието на сградата, както и на двата спални етажа. Хижата разполага със собствен водоизточник с много чиста и студена вода. В услуга на туристите има кухня с електрически и газови уреди за приготвяне на храна.
Малко история
Първата хижа – малка паянтова постройка, която може да се използва само през лятото – е завършена през пролетта на 1932 г., само че подемът в туризма в Габровския край скоро показва, че тя е недостатъчна. Ето защо през 1937 г. по инициатива на тогавашния ръководител на дружеството Коста Пенчев се започва строеж на нова каменна постройка. Тя е разположена в самото подножие на връх Исполин на височина 1240 метра южно от билото на планината. Архитектът Стефан Олеков е строил и други хижи – Мазалат в Стара планина и Белмекен в Рила. Новата хижа е двуетажна, като долният етаж е приземен и там са разположени кухнята и трапезарията. На горния етаж има няколко големи спални с около 30 легла. Строежът продължава три години и новата хижа е тържествено открита на 8 август 1940 г. По това време Узана е една от най-модерните хижи в страната и без проблем може да приюти туристи и в най-лютата зима. Настъпва началото на комунистическото управление. Туристическото дружество престава да бъде съдружие на отделни личности и се превръща в собственост на държавата. Новата власт променя името на хижата и тя започва да се нарича Партизанска – въпреки че над входа остава да стои старото име. Пред сградата са посети двадесетина борчета, които постепенно разнообразяват голата околност. В същото време туризмът продължава да се развива. В началото на 60-те години става ясно, че и в този си вид хижата не е достатъчна. През 1963 г. са отпуснати средства за издигането на още два етажа. Те са дървени, но правят хижата по-приятна, придават й завършен вид. На тях се разполагат новите спални, а досегашният втори етаж приютява кухнята. Така приземието остава за сервизни помещения и складове. В същото време в близост до хижата туристическото дружество построява голяма столова с няколко спални помещения над нея. През 1964 г. в хижата е прокарано електрическо осветление. През 70-те и 80-те години туризмът в България преживява своя разцвет и хижата е посещавана от хиляди туристи годишно. През 1979 г. в местността Узана се провежда Петият национален туристически събор, на който присъстват 20 хиляди души от цялата страна. Постепенно някои неудобства като външните тоалетни и бани на хижата се превръщат в сериозен проблем, но така и до 90-те години не е направено нищо по тяхното преместване в хижата. През тези години хижа Узана престава да бъде единствената сграда на Узанската поляна. Появяват се нови ведомствени почивни станции, които оживяват местността. Прокаран е и асфалтов път, който стига до самата хижа. След 1989 г. кризата в туризма като цяло се отразява и на хижа Узана и тя запустява. Тя все по-малко отговаря на повишените претенции на туристите. Критични за нея са годините от 1999 до 2002. След 2002 г. дружеството отдава хижата под наем и започва процес на съживяване. Извършени са ремонти, днес хижата е много по-модерна и отново е посещавана от хиляди туристи. Местността Узана
Името на местността идва от турската дума “узун”, която означава “дълъг”. Първоначално поляната е наричана Узун-поляна, тоест Дългата поляна, което постепенно се е транформирало в Узана. А българското име на местността, което не е толкова известно, е Вътро поле. В някои руски източници местността е наричана Ветрополска поляна. Узана е спирка за всички маршрути по билото на планината. Пътеката, която идва от запад и отива на изток, минава през средата на поляната. Най-удобният изходен пункт за Узана е град Габрово, откъдето тръгва много добър асфалтов път (23 км), а по туристическите пътеки може да се стигне за около 4 часа. В местността Узана са построени общо 13 обекта, в които може да се нощува. Част от тях са хотели, а други са хижи.
Над местността Узана се е надвесил връх Исполин, известен на старите хора с името Куруджа. В горната си част той е каменист, което му придава леко алпийски вид и донякъде оправдава името, което му е дадено. Със своите 1524 м. той е първенецът на Шипченска Стара планина. Не се намира на самото било, а малко на юг. Зад него са още няколко по-ниски върхове – Бакаджик, Тузлата (1420 м.) и Чифут (1442 м.). От тях склоновете шеметно се спускат към Казанлъшкото поле и оформят тесни клисури, обрасли с гори. Западно от поляната се намират два други заоблени и обрасли с гори върха – Черната могила и Черни връх. Те са високи между 1350 и 1400 м. |
Контакти
- Адрес: , Габрово, България
- GPS: 42.894448, 25.31211
- Телефон: 00359886792982
- Мобилен телефон: 00359896248593
- E-mail: contact@hija-uzana.com
- Website: www.hija-uzana.com