Хижа Узана

Малко история

Хижа Узана е построена от Туристическото дружество „Узана”, създадено през август 1910 г. от петима млади габровци, начело с Никола Калчев. Дълго време дружеството има вяла дейност, тъй като се състои предимно от ловци, които се задоволяват със своите ловни излети. През 1920 г. настъпва съживяване благодарение на активността на по-младите основатели на дружество „Градище”. Именно в края на 20-те години се поема инициатива за построяване на хижа на най-голямата билна поляна. Целта е скромна – да се приютяват габровците, които са решили да направят двудневен излет до върха на планината

Първата хижа – малка паянтова постройка, която може да се използва само през лятото – е завършена през пролетта на 1932 г., само че подемът в туризма в Габровския край скоро показва, че тя е недостатъчна. Ето защо през 1937 г. по инициатива на тогавашния ръководител на дружеството Коста Пенчев се започва строеж на нова каменна постройка. Тя е разположена в самото подножие на връх Исполин на височина 1240 метра южно от билото на планината. Архитектът Стефан Олеков е строил и други хижи – Мазалат в Стара планина и Белмекен в Рила. Новата хижа е двуетажна, като долният етаж е приземен и там са разположени кухнята и трапезарията. На горния етаж има няколко големи спални с около 30 легла. Строежът продължава три години и новата хижа е тържествено открита на 8 август 1940 г. По това време Узана е една от най-модерните хижи в страната и без проблем може да приюти туристи и в най-лютата зима.

Настъпва началото на комунистическото управление. Туристическото дружество престава да бъде съдружие на отделни личности и се превръща в собственост на държавата. Новата власт променя името на хижата и тя започва да се нарича Партизанска – въпреки че над входа остава да стои старото име. Пред сградата са посети двадесетина борчета, които постепенно разнообразяват голата околност. В същото време туризмът продължава да се развива. В началото на 60-те години става ясно, че и в този си вид хижата не е достатъчна. През 1963 г. са отпуснати средства за издигането на още два етажа. Те са дървени, но правят хижата по-приятна, придават й завършен вид. На тях се разполагат новите спални, а досегашният втори етаж приютява кухнята. Така приземието остава за сервизни помещения и складове. В същото време в близост до хижата туристическото дружество построява голяма столова с няколко спални помещения над нея. През 1964 г. в хижата е прокарано електрическо осветление.

През 70-те и 80-те години туризмът в България преживява своя разцвет и хижата е посещавана от хиляди туристи годишно. През 1979 г. в местността Узана се провежда Петият национален туристически събор, на който присъстват 20 хиляди души от цялата страна.

Постепенно някои неудобства като външните тоалетни и бани на хижата се превръщат в сериозен проблем, но така и до 90-те години не е направено нищо по тяхното преместване в хижата. През тези години хижа Узана престава да бъде единствената сграда на Узанската поляна. Появяват се нови ведомствени почивни станции, които оживяват местността. Прокаран е и асфалтов път, който стига до самата хижа.

След 1989 г. кризата в туризма като цяло се отразява и на хижа Узана и тя запустява. Тя все по-малко отговаря на повишените претенции на туристите. Критични за нея са годините от 1999 до 2002.

След 2002 г. дружеството отдава хижата под наем и започва процес на съживяване. Извършени са ремонти, днес хижата е много по-модерна и отново е посещавана от хиляди туристи.

Местността Узана

Узана се нарича най-голямата билна поляна на Стара планина. Тя се намира между връх Ботев и връх Шипка над град Габрово на север и село Ясеново на юг. Простира се на височина от около 1230 до около 1350 м. Най-високата точка е връх Марков стол, който се намира в източната част – 1352 м. От всички страни поляната е обградена с гори – предимно широколистни. На юг от нея започва рекичката Узун дере, която се влива в река Лешница и оттам в Тунджа. Предполага се, че местността не е била винаги открита, а е имало гора, която преди няколко века била изкоренена, за да може районът да се се използва като пасище.

Името на местността идва от турската дума “узун”, която означава “дълъг”. Първоначално поляната е наричана Узун-поляна, тоест Дългата поляна, което постепенно се е транформирало в Узана. А българското име на местността, което не е толкова известно, е Вътро поле. В някои руски източници местността е наричана Ветрополска поляна.

Узана е спирка за всички маршрути по билото на планината. Пътеката, която идва от запад и отива на изток, минава през средата на поляната. Най-удобният изходен пункт за Узана е град Габрово, откъдето тръгва много добър асфалтов път (23 км), а по туристическите пътеки може да се стигне за около 4 часа.

В местността Узана са построени общо 13 обекта, в които може да се нощува. Част от тях са хотели, а други са хижи.

На около 30 минути пеша от хижата се намира географският център на България, открит през 1995 г. от президента Ж. Желев. Той е в северния край на поляната край хотел със същото име. Това представлява мястото, от което в четирите посоки има еднакво количество българска територия.

Над местността Узана се е надвесил връх Исполин, известен на старите хора с името Куруджа. В горната си част той е каменист, което му придава леко алпийски вид и донякъде оправдава името, което му е дадено. Със своите 1524 м. той е първенецът на Шипченска Стара планина. Не се намира на самото било, а малко на юг. Зад него са още няколко по-ниски върхове – Бакаджик, Тузлата (1420 м.) и Чифут (1442 м.). От тях склоновете шеметно се спускат към Казанлъшкото поле и оформят тесни клисури, обрасли с гори.

Западно от поляната се намират два други заоблени и обрасли с гори върха – Черната могила и Черни връх. Те са високи между 1350 и 1400 м.