Къща за гости Медина

Белоградчѝк град Белоградчѝк (изписване до 1945: Бѣлоградчѝкъ) е малък град в област Видин, Северозападна България. Той е административен център на едноименната община Белоградчик. Населението на града към 31 декември 2020 година е 4339 жители, което го прави второто по големина населено място в областта. Градът е живописно разположен в западната част на Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец. Благоустроен и приветлив, Белоградчик е сред атрактивните туристически обекти на България. Предлага възможности за излетен, пещерен и конгресен туризъм, алпинизъм, лов и риболов, спорт и астрономически наблюдения. Девизът на града е „Вечен и Млад“. Преди около 230 млн. години (в края на палеозойската ера) в този район се наслоили песъчливо-мергелни скали. По-късно те били залети от море, на дъното на което се отлагали довлечените от реките пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от силициева или пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници, известни като пъстър пясъчник (бундзандщайн). Поради обагрянето с железен окис те придобили червеникав оттенък. През юрския период върху пясъчниците се наслоили сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. При нагъването на Стара планина този район се превръща в суша. В най-високата му част се появили пукнатини, където започнала разрушителната работа на водата, ветровете и колебанията на температурата. Тази дейност достигнала до пясъчниците. Поради нееднаквата им твърдост те се рушали неравномерно. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери, богати на красиви образувания, пропасти и интересна фауна. Най-известната пещера – Магура (дължина над 2500 м) е благоустроена – осветление, обезопасителни съоръжения. Заедно с района около нея, пещера Магурата е обявена за природна забележителност. От юни 2015 г. е отворена за посещения още една пещера в региона – пещера Венеца, в която има много и разнообразни образувания с цветно осветление. Семейна къща за гости село ИзвосСемейна къща за гости село ИзвосСемейна къща за гости село Извос Белоградчишки скали Несъмнено Белоградчишките скали са един от уникалните природни феномени не само в България и Европа, но и в световен мащаб. През 2009 г. на конкурс, целящ да избере новите 7 природни чудеса на света, те се нареждат сред 77-те финалисти, от участващите 260 природни обекта. Легенди разказват за причудливите скални образувания и крепостта „Калето“, пазещи спомена за отминалите си обитатели. Над 200млн години са били необходими, за да се изваят чудните форми на Белоградчишките скали. Червеният им цвят се дължи на железните съединения в тях. Най-интересните образувания се намират в Централната част - Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Кукувицата и други. Наименованията им произлизат от голямата им прилика с хора, животни или предмети. Много от тях са свързани и с легенди. Една от тях гласи, че преди много векове сред скалите имало девически манастир, в който служела на Бога невероятно красивата монахиня Витиния. Мълвата за неземната й хубост се разнесла из цялата Римска империя. Един ден пред портите на манастира се появил римлянинът Антонио. Те се влюбили безумно и дълго време криели любовта си. Но след година детски плач огласил килиите на манастира и сестра Витиния била изправена пред строгия съд. Монахините решили да я прокълнат и изгонят заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон и умолявал да оставят любимата му. В този момент над скалите се извила буря, паднал гръм и манастирът се сринал, като всичко наоколо се вкаменило - Конникът, Монасите и Витиния, която се превърнала в Мадоната с детето на ръце.