Дивата Ферма

Наричат дома си „Дивата ферма”, селска ферма за вълнуващи преживявания в Източните Родопи. И той действително е див, не фермата, а регионът. Татко Ники, мама Бети и четирите им деца живеят накрая на селцето Горно поле в Източните Родопи – България, недалече от границата с Гърция. Късен слънчев следобед в началото на октомври е и есенният вятър гали цветята в оградения им с дувари двор. По нищо не личи, че извън този рай от багри вълци са убили две овци предната нощ.

Пристигнахме в пет часа следобед и се настанихме в двете уютни стаи за гости. Бети ще ни сервира истинска родопска вечеря в осем, така че има време за една разходка и запознаване с Горно поле. С падането на здрача керемидите на каменните къщи порозовяват на фона на чернеещите планински склонове в далечината. Овчар се завръща със стадото си овце. Ще бъдат ли в безопасност нощес? Вървим из пусти улици. От някои прозорци наднича жълта светлина. Други си остават тъмни, със счупени стъкла. В притихналото свечеряване един свежобоядисан в бяло параклис очаква вярващите. На другата сутрин те ще дойдат на тълпи от близо и далеч, за да видят как се освещава новопостроеният молитвен храм.

Тъмно е, когато решаваме да се приберем. Зад една желязна ограда, в открита пещ в дъното на двора пламва ярък оранжев огън. Стара жена обикаля наоколо. С жестове – не говорим български – я питаме за какво е огънят. Може ли да влезем да видим? Да, усмихва се старицата, чиято традиционна забрадка покрива побеляваща коса над сбръчкано чело. Тя отключва градинската порта. Доближаваме се до огъня и се стопляме. Горящи, попукващи клони и съчки, но нищо не издава защо е бил запален огънят. Старицата се сеща, че не разбираме и ни прави знак да я последваме в къщата. В коридорчето зад вратата, върху ниска маса е поставена цяла овца, обезглавена и внимателно приготвена за изпичане в пещта отвън. В този момент влиза една от внучките на жената, тя говори малко немски. Три часа ще трае опичането на овцата, ни обяснява тя. Ще сме добре дошли да се върнем по-късно вечерта и да опитаме месото. Благодарим за това голямо гостоприемство и обясняваме, че Бети ни чака и че не знаем дали ще можем да дойдем пак…